Юлиан Братанов

Първият ми досег до света на загадъчната даоистката философия и наука бяха размазаните схеми във вестниците с рефлексогенните зони на човешките органи, представени на стъпалата. Тези странни на пръв поглед връзки между органите и рефлексогенните зони трайно плениха любопитството ми и насочиха интереса ми към този мистериозен за западния човек свят и така до ден днешен. Той се разкрива по малко, стъпка по стъпка, бавно и мъчително и винаги остава съмнението, че не всичко е разбрано напълно и докрай. Плод на този интерес бяха тригодишните ми занимания с карате кьокушинкай. Тук за първи път се докоснах до иносказателния, многолик, многопластов и на моменти трудно разбираем изсказ на азиатския стил в преданията, легендите и историите за това изкуство на боя.

Този труден и витиеват стил, философски, логически и технически жаргон цели да остави на тъмно всеки, който не е достигнал необходимото ниво, както и чуждите, недостойните и опасните хора, тъй като някой от упражненията и практиките в Дао могат да дадат голяма мощ в неподходящи ръце. Така или иначе всеки, който е подходящ, по един или друг начин като му дойде времето ще намери правилния смисъл за да разбере посланието.

Интересен пример в тази насока е една книга, която привлече вниманието ми на една сергия и аз я купих. Четох тази книга с огромно желание, интерес и интелектуален напън по западния стереотип на мислене до краен предел. В края на уморителния прочит с вътрешно огорчение и желание за обективност отчетох, че разбирам приблизително 5% от написаното. За мен това бе голяма драма, защото осъзнавах, че книгата има огромен теоретичен и практически потенциал за мен и е изключително важна и фундаментална. След три до петкратен прочит, на някой пасажи и натрупаният с годините в тази област опит мога да кажа, че разбирам около 30%, при положение че книгата е написана като практическо ръководство за бъдещите последователи на това учение. Въпреки това е една от най-ценените от мене книги с огромен потенциал, който чака да се развия достатъчно за да го разбера и приложа.

Този стил е много красив и пленителен, но е много трудно разбираем за западния човек. Често се показва само следствието или ефекта без да се обясняват причините, връзките и най-вече технологията на получаване на крайния резултат, който за запознат с материята е очевиден. Наподобявайки донякъде класическия пример с учените, които искат да опишат слона със завързани очи, аз се стремя да се докосна, прочета, разбера и приложа всичко, което по някакъв начин дава представа и знание за цялото, наречено даоистка философия.

Моят стремеж е да намеря полезно приложение на това хилядолетно знание в днешния забързан и откъснат от духовното начало свят, който има огромна нужда от това знание, но не го знае и трудно го приема. Изтокът и Западът, духовният и материалният полюс на нашия свят имат голяма нужда от качествата на своята противоположност за да постигнат цялостност и хармоничност.

Трябва да отбележа безспорния факт, че мъдростта на Изтока му позволява по най-добрия начин да усвои и интегрира в себе си иманентната материална сила на Запада и да постигне невероятните до този момент темпове на развитие, финансова и икономическа мощ, вече почти съизмерими с тази на Запада. Високомерното, самодоволно и снизходително отношение, догматичната същност и нежеланието на Запада да допусне, че преимущественото развитието на духовното начало на Изток е довело до немислими висоти тези учения, чието прилагане вещае постижения в сферата на фантастиката. За тях се загатва във филми като, , Тигър и Дракон", , , Хон Гил Дон " и др. Отваряйки една малка скоба, без да съм специалист в материята искам за отбележа невероятните успехи на китайските спортисти и окупирането на все повече призови места в спорта. Не знам как си го обясняват специалистите, но едва ли те имат най-големите таланти, гениални треньори, методики и финансова обезпеченост.

Голата несподелена истина според мен е, че те използват неограничените възможности на старателно култивираната вътрешна сила усъвършенствана чрез традиционните за страната стилове за духовно и физическо усъвършенстване като у шу, и син, тай дзи цюан, цигун, кунг фу и особено така наречени вътрешни стилове.

При вътрешните стилове ударението е именно развитието, увеличаването и управлението на вътрешната енергия. Не знам дали съм прав, но не бих съветвал никой да се сдърпа с някой изтъкнат китайски медалист, защото може да отнесе неподозирано здрав пердах. Вземайки и усвоявайки липсващата му материална сила от Запада в унисон с духовните закони и традициите си Изтока предложи еквивалентна замяна с квинтесенцията на своята сила, а именно постиженията на духовните си практики, като повдигна завесата на пазените хилядолетия тайни. Изтока не го прави от някакви скрупули, а за да избегне последствията за бъдещето си от едно едностранно присвояване на материалната сила на Запада, без да предложи еквивалентна замяна. Но те в никакъв случай няма да рекламират предложеното, просто го предлагат.

Отказвайки се да интегрира в себе си духовните постижения на Изтока, да се развие и хармонизира Западът предизвестено ще изостане и е обречен на деградиране. А Изтока усвоявайки липсващата му материална сила и интегрирайки я в себе си става съвършеното цяло. Запада остава излишен.

Съвременният свят има големия шанс да се докосне до хилядолетно знание, пазено в тайна и предавано в затворени общности до 1985 - 1986 г, когато излизат първите книги, посветени на същностни аспекти от това знание. И като, че ли колкото е по-достъпно и добре обяснено, толкова по-малко внимание му се обръща.

Докосването до И Дзин /изкуството на предсказанието/, Фън Шуй/геомантската наука/, медитацията, астрологията, номерологията и традиционна китайска медицина носят неповторимото усещане за досег до различни страни на единното цяло - абсолютната истина за Вселената.

Аз искам да се доближа до времето на древните, когато всичко е било истинско и нещата са се постигали с удоволствие и лекота, а взаимоотношенията са били открити, естествени и добронамерени. От тогава до днес глобално погледнато развитието, разгръщането и прилагането на техниката и технологиите е съпроводено с пренебрегване, разпиляване и забравяне на първоначалните духовни практики и традиции. При бурното развитие на човечеството нагоре и навън запазването на баланса и стабилността на развитие изисква то да се стреми надолу и навътре към корените си. В резултат на забравата от действеното и полезно знание на древността е останал като разпокъсан, прашен и безполезен спомен само суеверието. Според мен всяка развита цивилизация, която чрез безумните си действия заплаши съществуването на Земята си отива. Може би това се е случило с Атлантида.

Сегашната цивилизация също застрашава Земята поради хищническото използване на природните богатства, глобалното затопляне, замърсяването с всякакви токсини и трупането на ядрени оръжия. Ефективното справяне с тези глобални проблеми е възможно само чрез глобалното доброволно обединение на човечеството в една държава на основата на ООН или ЕС.

Процесът на разпадане, отделяне и самоопределение е постигнал вече своя апогей според мен преди около 60 години. Заключителни акорди на този процес са израелско-палестинския конфликт, разпада на Съветския съюз, бившата Югославия, проблемите с албанците в Македония и Сърбия и др. Практически всеки, който искаше да се разграничи и отдели от някой го направи. Разрешаването на тези конфликти изглежда възможен само с оръжие, но реално е път за никъде, свързан с жертви, страдания и непресъхващи желания за мъст. Практическото решение на такива наглед нерешими проблеми е свързано с обратния процес на обединение, зародил се преди около 50 години. Нерешимите религиозни, регионални, общностни и междудържавни проблеми на едно ниво стават решими на друго - при една единствена държава отпадат много от основанията за конфликти, защото общото е на всеки и едновременно с това е ничие. Наложените граници създават напреженията, стремежите за собственост и определение и пораждат конфликтите. Сложени всички общности и народи в едно общо цяло без граници, контактувайки директно постепенно ще установят някакво равновесно положение, взаимна търпимост и баланс на различните сили. Щъркелите и лястовиците въобще не се интересуват от измислените и изстраданите от човека собствени граници, защото за тях земята е една и те си летят където пожелаят.

Примерно фламандци и валонци, както се знае не се обичат твърде, но не са тръгнали да се избиват, просто защото са в една държава. Всеки живее там, където му харесва и не ходи там където не му харесва. Без при това да тормози или тероризира другия, когото не харесва.

Ако предложат на Сърбия и съответно на албанците в Косово да не променят сегашното статукво и примерно след 8 години стават част от ЕС. Едва ли някоя страна ще възрази и ще грабне оръжието в този случай. А после всеки да живее там където му харесва, но вече като част от една голяма общност и без да тормози и пречи на другия.

Процеса на обединение на всички хора в една държава или общност така или иначе върви, наложен от обективни обстоятелства. Искаме или не искаме света си е една голяма общност. Всеки може да може да се обиколи със самолет за ден или два, а бизнеса отдавна е интернационализиран. С малки изключения човек може да отде да живее където поиска.

Ако се преодолее и животинския атавистичен инстинкт за отделяне и парцелиране на територии се отваря пътя към обединение.

Мита и граници само пречат на търговията, оскъпяват стоките, забавят транспорта и потърпевши са всички обикновени хора. Управлението на една държава е много по-ефективно и евтино от това на примерно 250 държави. Глобалните проблеми на земята могат да се решат експедитивно от една обединена държава на целия свят. Няма като сега да се точат безкрайни конференции и дипломатически консултации за да се вземе едно решение. Иска се едно добронамерено отношение, вникване в мотивите и на другите и избягване на желанието за налагане на собствения модел на всяка цена. Този свят би гарантирал практически тотален мир, който никой не би дръзнал да наруши. Постепенното ще се уеднаквят стандартите и ще има ескалиращо подобряване на жизненото равнище, благодарение на премахване на военните бюджети. Ще изчезнат тоталната мизерия, страданията и глада. Този процес не е проблем на техниката и технологиите, защото е възможен и сега, а е проблем на израстване на колективното съзнание. Ако не се направи до момента, в който ще трябва да се предприемат тотални спасяващи и екстрени мерки за запазване на климата на земята, ще бъде твърде късно да се създаде всеобхватна организация на всички държави за да бъдат мерките ефективни и това може да е края на тази цивилизация. Бъдещето ще покаже доколко сегашната цивилизация ще е на нивото на стоящите пред нея предизвикателства.

Съвременното приложение на натрупаното древно знание може да помогне на всеки човек да разкрие истинската се същност, слабите си и силни страни, афинитет и заложби към определена работа. Комплексното използване на тези знания може да помогне за постигане на върхове в подходящата професия с удоволствие и лекота при максимално благоприятни условия. Затова моят стремеж е постепенно да предложа различните методи и школи в най-достъпният и директен начин на използване. Може да има разлики при различните методики и най-доброто решение според мен е човек да се опита да прецени кое от предложените алтернативи е по-близка до неговата същност. Хубавото при различните школи е че няма антагонизъм като при нас, което поетично е обяснено с израза: , , нека да цъфтят сто цветя". Ако считате че написаното не е приложимо за вас или не ви интересува приемете го като една, надявам се интересна материя и по-различен поглед за света.

Ако имам възможност ще отговоря на въпросите и запитванията Ви ако са кратки и ясни.